Бърнаут: тихият проблем в организациите

„Има едно проклятие. Гласи: Дано живееш в интересни времена!“ Цитатът е от сър Тери Пратчет, а ние вече от доста време го живеем. Няколко години след началото на пандемията изглежда, че интересните времена все още не са приключили, и стои въпроса какво е дългосрочното им отражение върху човешката психика и по-конкретно върху менталното здраве на работещите хора. Със сигурност знаем, че е налице глобална тенденция за влошаване на психичното здраве – нивата на тревожност, депресия, стрес и посттравматично стресово разстройство се увеличават значително. Като причини за това се посочват изобилието на тревожни новини, изолацията, голямото натоварване, нарушения баланс между работа и личен живот вследствие на повечето време работа от вкъщи и др. Всички тези фактори тласкат служителите да се включат към вече пословичното „голямо напускане“. Все по-често, когато се говори за ментално здраве, чуваме терминът „бърнаут“.

Какво е всъщност бърнаут синдромът?

През май 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) за пръв път обяви прегарянето (бърнаут) за медицински синдром и професионален феномен: „състояние на физическо или емоционално изтощение, което включва чувство за редуцирани постижения и загуба на лична идентичност“. Това беше първият път, когато голяма медицинска организация директно обвърза прегарянето с работното място, което значително се отклонява от преобладаващата дотогава идея, че бърнаутът е проблем само на отделния човек. Според всепризнатия модел за бърнаута на Кристина Маслах синдрома на професионално прегаряне има три компонента:

1. чувство на енергийно изчерпване или изтощение,

2. емоционално дистанциране от работата, придружено от чувство на негативизъм или цинизъм;

3. намалена професионална ефикасност.

Бърнаутът не е просто синоним на стрес, макар че хроничният стрес може да доведе до прегаряне. Тук става дума за системно изтощение, усещане за пълно изчерпване на енергията и константно чувство за неуспех. Това може да се прояви например като постоянно отлагане на задачи, защото започването им предизвиква тревожност, соматични симптоми като сърцебиене или болки в стомаха без друга причина и т.н. Често в популярното мислене бърнаутът се неглижира, като се смята, че проблемът може да се реши с повече „грижа за себе си“ – и се препоръчват разнообразни способи за „лечение“ от дълга ваканция до тай-чи и ароматерапия. Все повече обаче става ясно, че бърнаутът не е индивидуален, а организационен проблем.

На бърнаут синдрома се приписват между 20% и 50% от текучеството на служителите . Хората в професионално прегаряне са 2,6 пъти по-склонни да търсят друга работа. Американският институт по стрес отчита финансови загуби от близо 300 милиарда долара годишно вследствие на бърнаут: поради намалена производителност, увеличени отсъствия, високи нива на текучество и повишени разходи за здравеопазване. Тези статистики би трябвало да са смразяващи за всеки лидер, особено в контекста на голямата конкуренция за таланти на пазара на труда в момента. Професионалното прегаряне е сериозна тема за съвременните организации, които търсят начини да се погрижат както за своите служители, така и за бизнеса.

Скорошно проучване на Gallup посочва 5 основни организационни фактора, които водят до бърнаут:

• Несправедливо отношение на работното място
• Прекомерно работно натоварване
• Липса на ясно определени работни роли
• Липса на комуникация и подкрепа от страна на прекия ръководител
• Постоянен натиск от „къси“ крайни срокове,

Кристина Маслах коментира за списанието „Европейският здравен психолог“, че за превенцията на бърнаут е от ключово значение да се обръща повече внимание на социалната и организационна среда, в която хората работят. Мениджърите и HR професионалистите са в позиция да вземат превантивни мерки, за да не се стига до сериозни негативни изходи за компанията вследствие на професионално прегаряне.

Ето и някои стратегии, които имат бърз благотворен ефект върху нивата на бърнаут в организациите:

Яснота на ролите и справедливо разпределение на задълженията. Често се получава така, че талантите в организациите получават най-тежко бреме – те са тези, които проявяват инициатива и често са готови да поемат допълнително натоварване. Това обаче ги поставя в риск от бърнаут. Важно е всички в екипите да имат видимост за натоварването на останалите и да го възприемат за справедливо разпределено; приоритетите да са ясно поставени, а целите и сроковете – реалистични.

Изграждане на култура на толерантност и взаимопомощ. Хищническите организационни култури създават предпоставки за хроничен стрес и бърнаут. В организациите, където всеки има усещането, че гледната му точка се зачита, хората са по-включени в груповите процеси. В подобен климат на общност хората приемат подкрепа от своите колеги и мениджъри и търсят помощ, преди негативните симптоми да са се задълбочили прекомерно.

Редовни скрининги. Периодичното изследване на всички служители с валиден тест за бърнаут дава възможност да се проследят нивата на прегаряне в цялата организация, да се направи сравнение между отделните структурни звена, както и да се идентифицират хората в риск. На база на тази информация могат да се вземат незабавни мерки на всички необходими нива.

В Прометрикс можете да откриете Burnout-R – стандартизиран за България скрининг инструмент за оценяване на професионално прегаряне, базиран на трикомпонентния модел на Кристина Маслах. Въпросникът измерва емоционално изтощение, деперсонализация и занижени лични постижения. Извежда също така общ индекс „Професионално прегаряне“. Попълването му отнема само няколко минути и е напълно подходящ за регулярно оценяване на целия персонал. Използването на скрининг за бърнаут се препоръчва особено много в компании, в които са налице постоянен стрес и трудни работни условия, например в производството, минно дело, логистика, хотелиерство и ресторантьорство и др.

Ако искате да разберете повече как може да приложите Burnout-R за Вашите цели, свържете се с нас на hr@prometriks.com или на + 359 877 839 949.