Блог
Емоционалната интелигентност в работна среда
Успехът в работата зависи от много неща – опитът, професионалните компетентности, мотивацията, цялостните аналитични умения... списъкът е дълъг. Има ли емоционалната интелигентност изобщо роля в кариерата? Отговорът е категорично да, защото повечето хора не работят в изолационна капсула. Емоционалната интелигентност има също толкова голямо влияние върху работните отношения, колкото и върху личните. И не само това - различните аспекти на емоционалната интелигентност определят способностите ни да преодоляваме трудности, да се възстановяваме след неуспех, да приемаме конструктивна критика и много други.
Какво е емоционална интелигентност?
Емоционалната интелигентност е способност за разпознаване на собствените емоции и емоциите на другите, както и за използване на тази информация за адаптиране към средата и постигане на целите /Andrew Colman Dictionary of Psychology (2008) Oxford University Press/.
Какви са компонентите на емоционалната интелигентност и как всеки от тях се отразява върху работното поведение?
Базисния компонент на емоционалната интелигентност е себепознанието. То включва на първо място способността да разбираш собствените си емоции и да можеш да разграничаваш емоция от настроение, както и умението да назовеш дори по-специфични емоции. Доброто себепознание култивира себеприемане – когато знаеш в какво си добър, какви са сферите ти за подобрение и си пределно наясно, че всеки има такива, е много по-лесно да се приемаш какъвто си. А от своя страна себеприемането е трамплин към асертивността. Значително по-лесно е да проявиш асертивност, когато стъпваш върху силните си страни и знаеш какви емоции да очакваш от себе си, ако срещнеш съпротива.
Нека си представим две ситуации: Ана е младши маркетинг специалист, който присъства на седмична екипна среща. В разговора се коментира, че има промени в плана за следващата седмица и трябва да се нанесат непредвидени корекции в почти подготвена кампания по желание на клиент. Ана усеща, че се чувства „зле“ след срещата и си тръгва потисната от работа, но не може да определи защо. В следващите дни енергията ѝ е ниска, а качеството на работата ѝ по промените е компромисно.
Във втората ситуация Ана присъства на същата среща, но още по време на разговора идентифицира, че се чувства разочарована заради нуждата да се правят недообмислени промени и фрустрирана, че част от внимателно подготвените ѝ предложения се отхвърлят, предвид времето, което е инвестирала в тях. Тя знае, че има добра креативност и кампаниите ѝ работят, дори когато първоначално по-консервативните клиенти не ги харесват на 100%. Ана споделя със своя пряк ръководител доводите си защо промяната може да повлияе негативно на планираната кампания и се договаря да проведат допълнителна среща с клиента, в която да представят аргументите на Ана и рисковете от промяната. Излиза от срещата с енергия за следващите стъпки.
Както се досещате, разликата в двете ситуации е в емоционалната интелигентност на Ана и по-конкретно в компонента себепознание.
Вторият основен компонент на емоционалната интелигентност е саморегулацията. Едно е да знаеш, че чувстваш ярост заради нечия грешка, пропусната възможност или провал. Съвсем друго умение е да успееш да запазиш самообладание в тази трудна емоционална ситуация, да проявиш търпение и твърдост пред лицето на непредвидените обстоятелства. Способността за саморегулация е особено ключова, когато става въпрос за хора на мениджърски позиции. Колкото повече отговорност носи един човек, толкова повече зачестяват моментите, които предизвикват силни емоции. За един ръководител е ключово да поддържа здравословен психологически климат, да дава добър пример на своите подчинени и в никакъв случай да не си „изпуска нервите“. Гневните изблици може и да са нещо човешко, но в никакъв случай не са нещо професионално и могат да доведат до редица неприятности – текучество, репутационен проблем за компанията и много други.
Трети важен аспект на EI е социалната компетентност. Тук влиза умението да разпознаваш емоциите на другите хора – да имаш нагласата да следиш за техните реакции, невербалните сигнали, които дават, а с времето да научаваш линията им на поведение и да забелязваш, когато се отклоняват от нея. Следващото ниво след разпознаването на емоции е емпатията. Зад тази много нашумяла дума могат да се крият много неща. От една страна е чисто вродената емпатичност като черта и склонността да съчувстваш на другия и да съпреживяваш неговите състояния. От гледна точка на емоционалната интелигентност по-скоро имаме предвид нагласата и умението да се опиташ да разбереш другия, да се поставиш на негово място и да искаш да си в помощ. Предвид че в работен контекст членовете на екипа обикновено гонят едни и същи цели, емпатията е ключова част от екипната ефективност. Хората, които имат нагласа да обръщат внимание на чуждите емоции, обикновено развиват по-добра организационна компетентност, наясно са с отношенията между звената и екипите, проявяват повече гъвкавост и толерантност.
Четвъртият компонент на емоционалната интелигентност до голяма степен обобщава другите три и е свързан с умението за изграждане и управление на отношения. Познанието за собствените и чуждите емоционални състояния и успешното регулиране на собствените чувства способстват за умението да се упражнява влияние върху другите. То от своя страна е от огромна полза в редица работни роли – от търговците или хората, обслужващи клиенти в по-широк смисъл, до мениджърите на високо ниво, които би следвало да съумяват да предадат своята визия по въздействащ начин.
Може ли емоционалната интелигентност да се промени?
Отчасти емоционалната интелигентност се влияе от вродените личностни характеристики. Вероятно е значително по-лесно за хората, които имат висока насоченост към другите и са екстровертни като темперамент, да се научат да се вглеждат дълбоко в емоционалния свят. Това обаче не означава, че уменията, свързани с емоционалната интелигентност, не могат да се развият и подобрят на по-късен житейски етап. От гледна точка на специалистите по човешки ресурси е важно да могат да идентифицират кога проблемите в един екип могат да се проследят до недостатъчно висока емоционална интелигентност и да знаят какви стъпки могат да предприемат.
Прометрикс предлага цялостна програма за развитие на емоционалната интелигентност, която включва оценяване с въпросник за EI, уъркшоп за подобряване на емоционалната интелигентност и при заявка – индивидуални консултации с участниците. Програмата може да се приложи за екипи с различна големина и в широк спектър от индустрии.
За повече информация, свържете се с нас на hr@prometriks.com или +359 877 83 99 49.