Блог
Кажи ми какво те мотивира, за да ти кажа какъв лидер си
28.06.2019
Mного мастило е изписано за нещата, които правят един лидер добър или лош. Като при всеки човек, зад всеки лидер се крият различни способности, потребности и желания. Както и различна мотивация.
Някои от нас се оказват внезапно избутани нагоре по йерархичната стълбица заради промени в организацията. Други са създали нещо свое, което бързо се е разрастнало и сега им се налага да ръководят голям екип. Трети влизат в ролята на лидера, като естествено продължение на трудолюбието и усърдието, което са демонстрирали на работа. Когато внезапно се озовеш във водещата роля, макар и много да си я желал, може и да не притежаваш мотивацията, уменията или опита, необходими за новите ти отговорности. И това далеч не е рядко срещан сценарий.
В списъка с определения за лидерство със сигурност „лесно“ не присъства. Ето защо, за да бъде един лидер успешен, на първо място, той трябва да има силно желание и мотивация да се бори с предизвикателствата и отговорностите на ръководната позиция. Защото не всеки се чувства удобно в обувките на предводител. Така например, ти може да си много добър експерт в своята област, но да нямаш мотивацията да бъдеш стратегът зад екипа, да координираш работата му, да съобщаваш лошите новини, да даваш негативна обратна връзка и да взимаш трудни решения, за които да носиш отговорност.
Представи си, че си човекът, който си е направил собствена фирма - скромното ЕТ „Рандъм Петров“. Първоначалната ти мотивация просто е била да създадеш един работещ бизнес за себе си и да произвеждаш бални рокли за котки, защото просто си добър в правенето на бални рокли за котки. Само че изведнъж се оказва, че нещата потръгват и сега имаш фирма от 80 служители и това, което ти е доставяло удоволствие и в което си бил добър, е точно нещото, за което вече нямаш време. Така мотивацията ти се променя и от скромен занаятчия се превръщаш в човека, който трябва да навигира кораба сред море от постоянни промени, правила и очаквания.
Запознай се със Спартак Моше. Спартак е човекът, за когото всички знаят, че ще свърши работата. Когато нещо се закучи, всички отиват при Спартак, за да оправи нещата. Изведнъж обаче Спартак го повишават и той разбира, че от самостоятелна бойна единица вече се е превърнал в генерал, който трябва да делегира задачите си. Само че неговата първоначална мотивация е била да разрешава проблеми, а не да вдъхновява околните с лидерските си качества. Така мотивацията и увереността му, че може да се справи на новата позиция намаляват с всеки изминал ден, докато накрая той не се превърне за своите колеги в Спартак неМоше и не се озове на трудовата борса.
Двама души, изправени пред едни и същи предизвикателства, но стигнали по различен начин до позицията на лидер. Първият избира ролята на водача, мотивира го трудния, но вълнуващ процес да координира останалите и да полира и развива лидерските си умения, докато за вторият е напълно достатъчна позицията на експерт и генералската униформа далеч не му е по мярка.
Така различната мотивация определя в какви лидери се превръщаме. Нека да разгледаме няколко прозаични мотиватора да бъдеш лидер, без претенция, че това е изчерпателен списък. Пари. Власт. Слава. Промяна.
Но не искат ли всички лидери точно тези неща?
.jpg)
Всъщност не. Лидерът, за който най-важни са парите, може съвсем да не се интересува от останалите елементи. Той е еднакво мотивиран както в голяма мултинационална компания, така и в малка фирма с малък екип. Все едно му е дали ще решава глобални, софистицирани проблеми, или просто трябва да измисли как да транспортира един продукт от точка А до точка Б. Когато негов основен мотиватор са парите, той навигира кариерата и служителите си към максимизиране на заплащането си. Най-вероятно това ще го превърне в трансакционен тип лидер, при който всеки резултат е в замяна на нещо за постигналия го, защото самият той е настроен винаги да получава нещо срещу постигането на целите си.
От другата страна е лидерът, който заема много висока позиция в йерархията на компания от Топ 50 на „Форчън“. Той е наследник на средно богата фамилия, а жена му е изтъркала такова билетче от лотарията, че и двамата могат да не работят до края на живота си. Въпреки това той всеки ден идва първи на работа, работи дълги часове и си тръгва последен. Неговата мотивация не са парите, а славата. Той се катери по стълбичката само заради възможността да работи с най-утвърдените и елитни имена в корпоративния свят и славата, която това му носи. Така той може да се превърне в лидер - модел за подражание, който вдъхва ентусиазъм в екипа със самочувствието, упоритостта и брилянтните социални умения, които са му помогнали да се издигне.
За друг лидер ще е важно да води екип от десетки, а защо не и стотици служители. Той може да работи усилено и да бъде на ръба на прегряването. Но би отхвърлил всеки намек за разделяне на отговорностите с друг мениджър. Неговата мотивация идва от властта да се контролират много хора и процеси в организацията. Такъв стимул често води до авторитарен тип лидерство, в което водачът иска да упражнява абсолютен контрол.
Промяна и непрекъснато надскачане на собствените възможности. Това може да е двигателят за още един различен тип лидери, които търсят креативни предизвикателства, намират гордост в добре свършената работа и се вдъхновяват от търсенето на нови подходи към добре известни проблеми. Такъв тип лидер се мотивира от промяната, помага и развива екипа си, за да изгради армия от добри кадри, с които заедно да трансформират статуквото. Харесва му да задава визията и посоката на организацията и няма нищо против да споделя успехите. Такъв водач обикновено се превръща в трансформационен лидер, който е мотивиран не само да ръководи, но и да подпомага останалите членове на групата да постигат своите лични успехи и да развиват своя лидерски потенциал.
Изводът? Каквато и да е причината да си станал лидер, помисли искаш ли да бъдеш такъв и за напред и защо. Твоята мотивация определя решенията и изборите, които взимаш, успеха на компанията и удовлетвореността на екипа. Искаш всеки ден да надскачаш себе си и да трансформираш организацията? Тогава създаваш култура на доверие, прозрачност и уважение. Желаеш да имаш цялата власт в ръцете си? В този случай е по-вероятно да създадеш атмосфера на страх и контрол.
А теб какво те кара да обуеш обувките на водача?