Типологичният модел за личността

Типологичният модел за личността

От праисторически времена хората се опитват да категоризират света около себе си, за да го разберат. Това желание да подредим и обясним се отнася не само до явленията около нас, но и до самите нас – какво ни прави различни един от друг, защо реагираме по определен начин? Най-древните обяснителни модели за човешката личност са типологични – например идеята за четирите темперамента (холеричен, меланхоличен, сангвиничен и флегматичен), както и зодиакалните системи на различните народи.

В съвременната психология е ясно, че човешката личност се формира като съвкупност от различни и изразени в различна степен характеристики или черти, които пораждат уникалността на всеки човек. Но типологичните модели не са загубили своята популярност, защото имат своите незаменими плюсове:

• Интуитивно разбираеми са за всички хора
• Фокусират се върху силните страни и утвърждават различията
• Изключително подходящи са за тиймбилдинги и развиващи упражнения за екипа

Най-използваният в световен мащаб типологичен личностен въпросник е базиран на теоретичния модел на Карл Юнг, който пръв използва понятията «Екстраверсия» и «Интроверсия». Според Юнг има два основни начина за възприемане на информация от околния свят и два основни начина за взимане на решения, които използваме. Така хората могат да бъдат категоризирани според своите лични предпочитания. Вдъхновени от мощния инструмент за себеанализ, който осигурява този теоретичен модел, Кристина Майерс и дъщеря ѝ Изабел Бригс-Майерс го доразвиват и популяризират. Милиони хора по света знаят и се идентифицират с 4-буквената комбинация на своя личностен тип (например INFJ или ESTP).

Какво определя личностния тип?

Според модела на Юнг още от детска възраст хората използват своя ум различно и проявяват предпочитания към различни психични функции по същия начин, както предпочитат лявата или дясната си ръка за писане. На базата на това какво е естественото предпочитание на един човек по всяка от изброените по-долу дихотомии, се формира личностния тип. Важно е да се отбележи, че всички хора могат да използват и по-малко любимите си психични функции, ако им се наложи - по същия начин, както се учим да боравим с другата си ръка, ако водещата е в гипс. Това обаче става с цената на повече съзнателни усилия и съответно похарчена енергия.

Екстраверсия или интроверсия (Extraversion vs. Introversion) – накъде се насочва психичната енергия?

Хората, които предпочитат Екстраверсията, насочват енергията си към външния свят. Фокусират се върху обектите и събитията, ориентирани са към действие и харесват социалните интеракции. Обръщат повече внимание на случващото се, отколкото на своите вътрешни преживявания, предизвикани от него. Интровертите от друга страна се фокусират върху света на идеите и преживяванията. Зареждат се от това да прекарват време насаме и предпочитат задълбочени отношения с по-малко хора.

Усещане или интуиция (Sensing vs. Intuition) – как се възприема информацията?

Хората, които предпочитат Усещането, се фокусират върху реалността и сигналите, постъпващи през сетивата им. Обръщат голямо внимание на фактите и детайлите, търсят непосредствени преживявания. Тези, при които водеща е Интуицията, следят за модели и тенденции в информацията. При тях конкретиката отстъпва на общото впечатление и те се наслаждават да мислят за бъдещи възможности и абстрактни теории.

Чувстване или мислене (Thinking vs. Feeling) – на какво основание се взимат решения?

Тази дихотомия има отношение към това как се анализира събраната информация. Хората, които имат предпочитание към Мислене, държат на обективното разглеждане на фактите и логическото обосноваване на взетото решение. Тези, при които водещата психична функция е Чувстване, взимат решения, като ги съобразяват с ценностите си и как ще се отразят тези решения върху замесените хора.

Разсъждение или възприемане (Judging vs. Perceiving) – как човек се справя с външния свят?

Хората с предпочитание към Разсъждение си поставят конкретни цели, правят подробни планове и се опитват да структурират и контролират всичко, което им се случва. Когато водещата функция е Възприемане, човек изповядва светогледа „нещата са такива, каквито са“, приспособява се към реалността и е по-отворен към изненадващи възможности.

Голямата стойност на този модел е, че разглежда всички личностни типове като еднакво ценни и валидни начини човек да бъде успешен и благополучен. Това помага на хората да видят собствените си силни страни и с какво могат да бъдат най-полезни на хората около себе си. От друга страна дава възможност да се очертаят и разберат разликите в нагласите, които често пораждат напрежение и конфликти в междуличностните отношения. Този фокус върху приемането и оценяването на другия такъв, какъвто е, прави типологичната теория за личността приложима в множество контексти – работно поведение и изграждане на екипи, личностно развитие, семейно консултиране.

Повече информация за авторския тест на Прометрикс, базиран на теорията за 16-те личностни типа можете да видите ТУК. Ако пък сте идентифицирали нуждата от програма за развитие в компанията, можете да разгледате нашето предложение EXPLORE THE POWER OF TYPE.