Еволюцията на личностните тестове

С часовник в главата ли се раждаме?

Ако първото нещо, което ти идва наум, за да отговориш на този въпрос от личностния тест на Грей-Уилрайт от 1964 г., е недоумение, значи вероятно не си подготвен да преминеш през личностните въпросници на миналия век.

Независимо дали ти предстои да се явиш на поредното интервю за работа, или все още обмисляш дали не е време за смяна на работното място, вероятно си се сблъсквал през живота си с някаква форма на личностен тест. И не, не говорим за личностните тестове тип: На кой мебел от IKEA приличаш. Личностните тестове може да изглеждат като сравнително нов инструмент, който работодателите използват все повече през последното десетилетие, но истината е, че тестовете като цяло имат дългогодишна история и са търпели развитие в продължение на векове.

От зората на историята 

Различни проявления на тестове могат да бъдат открити на много места в човешката история и в различни култури и религии. Още в древен Китай от кандидатите за престижни позиции се очаквало да преминат през редица тестове и изпитания, за да покажат, че не само разбират от неща като фискална политика, селско стопанство, военно дело и право, но и че психологически биха били подходящи за позицията.

Следващия път, когато се оплакваш, че е трябвало да стоиш половин часа пред един компютър, за да попълниш въпросник със 200 въпроса, представи си как би изглеждал този тест, ако кандидатстваше за работа в древен Китай. Тестовете по онова време изисквали от кандидатите да ги „попълват“ в продължение на 24 часа – в неблагоприятни атмосферни условия и с високи шансове за физически несгоди. Тези тестове били толкова изтощаващи и сложни, че само около 7% от кандидатите успявали да ги преминат.

Неочаквано, но в Библията също откриваме заченки на личностни тестове, които включвали група хора, които трябвало да произнасят една единствена дума, за да се прецени дали ще се справят с определена работата.

Напред, към модерните времена

Въпреки че първите доказателства идват от древни източници, един от първите тестове се приписва на Франсис Галтън. Всестранно развита личност. Франсис бил едновременно статистик, социолог, психолог, антрополог, тропически изследовател, географ, изобретател, метеоролог, генетик, а да, и пръв братовчед на Чарлз Дарвин. През 19 век той създава рамка от индикатори за измерване на интелигентността на участниците на базата на техните сетивни и моторни възприятия и реакции.

За основоположници на днешните тестове за интелигентност пък, се смятат трима психолози, които през 19 век обединяват усилията си във Франция, за да разработят серия от метрики, които да оценяват интелигентността на френските ученици. Това са Алфред Бине, Виктор Анри и Теодор Симон. Отнело им цели 15 години, за да разработят този новаторски инструмент за оценка, който днес е известен като теста за интелигентност на Бине-Саймън. 

Корените на личностните въпросници 

Преди популярните тестове за различните типове личности и днешния разнообразен набор от методи за оценка на личността, които дават по-точна представа как някой ще се представи на работното си място, личностните тестове можело да бъдат доста неприятни и депресиращи. Особено ако не попадаш в графата „идеална красота“ - скала, която често била ползвана от определяната днес като псевдонаука френология. В миналото френологията е била широкоразпространен метод за определяне на личностните характеристики на кандидатите за работа, като според френологията, най-точна представа за личността давали физическите характеристики, предимно лицето и формата на главата. Науката, основана от Франц Йозеф Гал, допринесла за това много кандидати за работа да пропуснат работата на живота си, само защото някой с „по-правилна“ форма на черепа се е явил на интервю за същата работа.

Повечето работодатели използват личностните тестове, за да се уверят, че подбират кандидатите с най-точната комбинация от „меки“ и „твърди“ умения. Хора, които са способни не само да свършат работата, но и да се учат на работното място, да се адаптират бързо към промените и да не се огъват под натиска на стреса.  Когато работодателят избира да използва личностни тестове при подбора, това всъщност е в полза и за кандидатите, защото им помага да определят коя работна среда ще бъде най-добра за тях.

Интервюто за работа е добра възможност за всеки да разбере дали иска да работи в средата, която потенциалният работодател предлага, така че, ако имаш възможност, не се колебай да използваш прозренията и информацията за твоите личностни умения, която един личностен въпросник ти дава.     

С такава завладяваща история личностните тестове и днес продължават да разкриват какво мотивира хората професионално и колко лесно или трудно биха се вписали в един нов екип. И така, с малко усилия, един личностен тест може да ти разкрие доста за това каква позиция би била паснала перфектно на уникалната ти личност.