За много хора все още представата за прилагане на психологически тест включва разглеждане на недефинирани мастилени петна (което е частен случай на проективен психологически тест, използван в клиничен контекст). Всъщност световните тенденции показват, че зачестява употребата на психологически инструменти в домейна на човешките ресурси заради натрупалите се доказателства за тяхната полезност. Смята се, че този преход отнема време заради завишената сложност на академичния език в научните статии и трудността да се дестилират изводите от тях в практически идеи за бизнеса. В последните години наличието на платформи за онлайн администрация на психологически тестове като Assessia улеснява тяхната достъпност за специалисти от сферата на човешките ресурси.
В тази статия ще откриете информация за това какво представляват психологическите тестове и какви са техните най-важни характеристики.
Думата „тест“ навярно предизвиква силни негативни асоциации у повечето съвременни хора заради тясното ѝ обвързване с училищната система. Всъщност в образованието най-често се използват само един вид от съществуващите психологически тестове, а именно тестове за постижения, съотносими към определен критерий. Тестовете с правилен и грешен отговор обаче далеч не изчерпват възможностите на психологическото тестиране.
Парадоксално, произходът на самата дума „тест“ е на светлинни години от ученическите чинове. Идва от латинското „testum”, което означава глинен съд. Подобни съдове са се използвали през късния 14 век, за да се оценява качеството на ценни метали при разтопяването им. Употребата на „тест“ в смисъла на „проверка на верността“, “привеждане на доказателство“ започва паралелно с възникването на психологическата дисциплина и развитието на първите психологически тестове.
Кои са „ценните метали“, чието качество се пробира с тестове в настоящето? Най-общо казано това са човешките качества и междуличностовите различия при тях. При психологическото тестиране се правят четири базисни допускания. 1. Хората се различват по важни характеристики. 2. Ние можем да дефинираме количествено тези характеристики. 3. Тези характеристики са отностително стабилни. 4. Измерванията на тези характеристики са съпоставими с реалното поведение. Под количествено дефиниране на характеристиките се има предвид, че обектите (в психологията това са индивидите) могат да бъдат подредени по един континуум. Ако си представим един хипотетичен тест, който мери любопитството и го приложим на Карлсон, Емил от Льонеберя и Незнайко, след като получим резултатите ще можем да кажем например, че Карлсон е средно любопитен, Емил е по-любопитен от него, а Незнайко е най-любопитен.
Тестът е процедура или инструмент, който ни дава информация за поведението. Един тест няма как да обхване цялостното поведение на личността, но може да ни предостави „мостра“ от поведението (sample of behavior). Това измерване на мостра от поведението се извърша по систематичен и стандартизиран начин, като се използват количествени показатели.
Терминът „мостра от поведението“ се отнася до индивидуалното представяне на задача, която е предварително зададена. Ако се върнем на примера с училищните тестове, тази задача ще бъде набор от тестови въпроси. Представянето по тези въпроси дава „тестов бал“ или резултат. Резултатът от добре конструиран тест отразява определен психологически конструкт като например постиженията в учебен предмет като математика. В зависимост от това какво е изграден да мери тестът, резултатите по него могат да дадат информация за широк набор от психологически конструкти като когнитивни способности, нагласи, емоционално фукнциониране, личностови качества и др. Различията в тестовите балове следва да отразяват индивидуалните различия по търсената характеристика.
Психологическите тестове се използват от много различни хора. Въпреки че има значително многообразие във всяка група, могат най-общо да се класифицират четири основни контекста за употреба на психологически тестове.
За да се разбере дали един тест действително изпълнява тази своя функция, той трябва да отговаря на определени психометрични критерии. Първо, тестът трябва да бъде надежден. Надеждността е термин от психометрията, който дава информация за това доколко един и същи тест, приложен в различни моменти дава стабилни резултати. Дали днес и утре получените балове по теста на един човек ще бъдат относително еднакви. В хипотетичния случай с теста за любопитство, ако той е надежден, Незнайко би имал приблизително същия резултат и няколко месеца след първоначалното си попълване на теста. Друг важен критерий е валидността, която ни показва дали тестът мери именно този психологически конструкт, за който е предназначен. За да бъде ефективен един психологически тест, той трябва да е стандартизиран – всички процедури и стъпки да са изпълнени консистентно и при същите условия. За да може да се сравни един човек с друг, тестът трябва да е приложен при еднакви условия и процедурата за оценяване, която се използва, да е идентична за двамата души. Ключов критерий е и обективността – оценяването се прави по начин, който да минимизира субективните преценки и лични предразсъдъци. И последният елемент е нормирането – извеждат се средните балове за една характеристика в голяма група хора, така че да се създаде отправна рамка за съотнасяне на индивидуалния резултат. За да можем да кажем, че Незнайко има много висок резултат по характеристиката „любопитство“ трябва да знаем колко е средното любопитство на групата от хора, с които го сравняваме. Качествените психологически тестове се конструират след дълъг процес на проучване и обработка. Лесно е да се забележи разликата с широко разпространени в интернет въпросници от рода на „Коя песен на Queen описва личността ти?“.
Автор: Мила Атанасова