Социални умения
„Тайната на успеха се крие в умението да приемаш гледната точка на другия и да погледнеш на нещата и през неговия поглед, освен през своя собствен“ – Хенри Форд
Техническите умения могат да ти помогнат да изпълняваш ефективно задачите си, но начинът, по който общуваш с хората, е умение, което може да ти отвори повече врати, отколкото диплома от университет от Бръшляновата лига. Съпричастност, общителност и ентусиазъм са сред онези „меки умения“, които най-често се посочват като предпоставка за професионални успехи.
В почти всеки момент от нашата кариера ни се налага да взаимодействаме с колеги или клиенти. Ето защо, когато се упражняваме в съпричастност или емпатия, можем да се поставим в „обувките на другия”, да предположим какво се случва с него, да си представим как се чувства, или дори да се погледнем безпристрастно отстрани. Да бъдеш повече или по-малко общителен не е пряко свързано с това колко добър професионалист си, но добрите социални умения определено могат да те заведат по-далече в професионален план.
В свят, изправен пред неумолимото навлизане на роботите и автоматизацията, много бизнес лидери намират в социалните умения едно от малкото неща, в които човекът винаги ще доминира над студената ефективност на машините. Доколко ефективен си на полето на социалните взаимодействия, можеш да откриеш в BIP-6F.
Сътрудничество
„Не мога да помогна на всички. Това не е причина да не помогна на никой.“ - Михаил Велер
Факторът сътрудничество измерва доколко предпочиташ да работиш самостоятелно или в екип, готовността ти за компромис и способността да работиш ефективно с другите. Тук няма лош или добър подход. Някои предпочитат да работят в екип и да атакуват сложните задачи от позицията на дружните усилия и преследването на обща цел. Обединявайки уникалните умения на всеки член на екипа, групата може да достигне до по-ефективни решения от вълка единак, който предпочита индивидуалния стил на работа. От друга страна, някои хора работят по-усилено и мотивирано, когато знаят, че единствено те носят отговорност за даден проект. Те са наясно, че ще получат цялото признание за добре свършената работа, както и че ще понесат цялата вина при провал.
Хората, които предпочитат индивидуалния подход, се радват на по-свободен стил на работа, който изисква по-голяма мотивация и дисциплина. Привържениците на другия подход предпочитат повече взаимното сътрудничество, което понякога ги кара да правят компромиси с „колективния разум“ на групата. За щастие и двата подхода към сътрудничеството не са черно-бели, а просто различен път към една и съща цел.
Стабилност
„Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, и в двата случая си прав“ - Хенри Форд
Доколко си устойчив на напрежение? Запазваш ли самообладание, когато ситуацията се нажежи до червено, или една негативна обратна връзка може да те докара до отчаяние и ментално самобичуване? Изправяш ли се пред трудните задачи със самочувствие, или не би направил нещо, само защото може да се изложиш? На всички тези въпроси отговор дава показателят стабилност на BIP-6F. Стабилността означава да знаеш какво правиш, дори когато не си сигурен в крайния резултат, да си наясно с твоята стойност като професионалист.
Всеки от нас е работил с някой, който не може да вземе решение, дори от това да зависи животът му. Такъв човек може да е напълно компетентен в работата си, но постоянното му съмнение в собствените сили може да компрометира професионалните му качества в очите на другите. В същото време на другия полюс имаме човека, който не е суперкомпетентен, но който изпитва голямо доверие в себе си. Аурата на стабилност, която такива хора създават около себе си, кара околните да ги възприемат като компетентни и добри в работата си. И двата спектъра на стабилността – съмнението и високото самочувствие не са същото нещо като компетентността. Много хора не са уверени в собствените си сили, докато са напълно компетентни в работата си.