За Големите пет срещу Тъмната триада и други черти на лидера

Кое е първо – кокошката или яйцето? Да бъдеш или да не бъдеш? ЦСКА или Левски? Лидерите се раждат или създават? Все вечни въпроси, които търсят своя отговор. И понеже нямаме много време, ще потърсим само отговорите на последния въпрос. Раждаш ли се лидер, или с времето развиваш необходимите качества, за да станеш такъв? Отговорът е: и двете. Личността и характерът ти определят до голяма степен дали хората ще те следват, или просто ще подвикват зад гърба ти „Царят е гол“.

Екстрaверт vs. Интроверт

Общоприетото схващане е, че трябва да бъдеш екстраверт, за да бъдеш ефективен лидер. Ти си отворен и общителен, харесваш да си заобиколен от хора и не се страхуваш да им предадеш своето послание. Всички казват, че си страхотна личност. Значи пътят ти към лидерството е широко открит и павиран, подобно на ремонт на Графа. Не бързай толкова, Доналд. По пътя на лидера екстраверт също дебнат акули, чиито перки са готови да те спънат. Докато екстравертната личност бързо печели последователи и доверие, благодарение на таланта си бързо да скъсява дистанцията и намира общ език с другите, тя също така е естествено изложена на опасността да пренебрегва и заглушава чуждото мнение. Предизвикателството пред екстравертния лидер е да се научи да се сдържа, когато ситуацията го изисква. Добре е да бъде нащрек дали другите имат какво да кажат и да се постарае тяхното мнение да не се загуби в неговата експресивност. Екстравертите са склонни постоянно да обсъждат визията и задачите си на висок глас, което може да доведе до повече приказки, отколкото действия. За лидера екстраверт успехът се крие в това да умее да контролира интензитета и потребността си от себеизразяване, като така и подчинените му да се чувстват по-ангажирани към общата цел.

Интровертите от друга страна, обикновено се чувстват по-комфортно в компанията на идеите, отколкото на хората. Ето защо да бъдеш лидер понякога може да бъде голямо предизвикателство за тях. За резервирания и на пръв поглед по-формален лидер, основни недостатъци могат да бъдат трудностите в комуникацията, обратната връзка и достъпността. Често неговата интровертност може да бъде сбъркана с липса на ангажираност и незаинтересованост, което да обезкуражи подчинените му да задават въпроси и да предизвикват статуквото. Ако не можеш ефективно да обрисуваш мисията и целите си, то организацията и екипът ти ще се движат без цел и посока. От друга страна, интровертният лидер обмисля повече идеите си, преди да ги сподели. Затова и често неговите предложения улучват точно сърцето на проблема. Интровертите може да не печелят последователите си с говорене, но техният интегритет и личен пример могат да ги превърнат в модел на подражание, който околните следват. Интровертните личности могат само да спечелят от търсенето на начини да дават повече израз на вътрешния си свят и от изграждането на стратегии как да подхранват публичния си имидж.

Големите пет личностни черти

Екстровертноста и нейният обратен полюс интровертност са сред измерваните черти в най-известния, детайлния и широко използван модел за обяснение на личността – моделът OCEAN, известен още като „Големите пет“. Тези личностни черти се смятат за определящи ефективността и влиянието на лидера. Изследванията, валидиращи този модел, са изключително много. Например серия проучвания, проведени сред самолетни екипажи, показват, че екипите, при чиито капитан някои от Големите пет са по-силно изразени - емоционална стабилност, съзнателност и решителност - се оказват по-издръжливи на стрес и напрежение, правейки по-малко грешки. Екипажите, водени от пасивни капитани, с по-ниски нива на съответните черти, правят повече грешки и се представят по-зле в работата си. Останалите четири личностни характеристики в този модел са:

Отвореност към нов опит – лидерът с високи нива на Отвореност притежава неизчерпаемо любопитство, интересува се от нови идеи и  култури, има богато въображение, мисли абстрактно и обича да изследва различни и иновативни подходи при решаването на проблеми. Тези с по-ниски нива са по-консервативни, трудно приемат чужди идеи, подхождат прагматично и не обичат да си „играят“ с абстрактни идеи.

Съзнателност – тази черта на личността показва вниманието и грижата към работата т.е. как човек подхожда към задачите си. Лидери, при които тази черта е силно изразена, са добре организирани, подредени и дисциплинирани. Съзнателният лидер обръща внимание на логистиката и необходимите ресурси, изготвя подробни планове и стриктно се придържа към тях, понякога обаче това може да му попречи да види голямата картинка. Лидерите, които не се отличават с висока съзнателност, често не мислят за детайлите и планирането и дори гениалните им идеи могат да си останат само намерения. На такъв лидер ще бъдат нужни сътрудници, които да превърнат идеите му в реалност.

Насоченост към другите – личностите, склонни към колаборация и сътрудничество се съобразяват повече с мнението на околните, което понякога може да ги прави по-податливи на външно влияние. Те обаче будят симпатия и лоялност в екипите си с готовността си да помагат, да прощават грешките и да правят компромиси. От своя страна, лидерите с ниска насоченост към другите са по-директни, настъпателни и непокорни. Те са силно фокусирани върху постигането на целите и за тях не са толкова важни взаимоотношенията, което понякога ги кара да изглеждат себични.

Невротизъм – да, това също е част от Големите пет. Известна още като „емоционална нестабилност“, тази черта на личността е свързана с това доколко човек възприема околния свят като заплаха и нещо, което е извън контрола му. Подобни лидери могат да бъдат импулсивни и да реагират твърде крайно на лоши новини или в стресови ситуации. Склонни са да реагират враждебно спрямо другите, понякога дори без основателна причина. Емоционално стабилните лидери се отличават с добър самоконтрол, зарязват самообладание в стресови ситуации и заразяват останалите със спокойствието си. Те обаче може да неглижират някои рискове, да не се учат от грешките си и понякога да не обръщат внимание на конструктивната критика.

Тъмната Триада

Това е тъмната страна на лидера. Теорията за Тъмната триада описва три личностни черти: нарцисизъм, манипулативност и импулсивност. Ако в лидера някоя от тези черти е силно изразена, това може да има цялостно негативно влияние върху неговите сътрудници, в някои случаи те да го възприемат като деспот.

• Нарцисизъмът може да прави лидера да изглежда много симпатичен в очите на околните на пръв поглед. Той му помага да се „продаде“ по-добре, да увлича околните и да ги спечели за каузата си. Ако тази черта на характера обаче е твърде силно изразена, лидерът бързо се фокусира върху собствените си нужди, желанието за постоянно одобрение и има склонност към грандомания. Такива лидери често предприемат рискови ходове, които не винаги са оправдани и могат да доведат до големи щети.

• Здравословната манипулативност често е наричана „умение да убеждаваш“ и всеки лидер е добре да я притежава в умерени дози, за да постига целите си. Ако дозата е твърде висока обаче, фокусът се измества от целите на организацията към собствените цели и такъв лидер започва все повече да си служи с некоректни похвати като ласкателства, създаване на фракции в екипа, интриги и т.н. само и само да извлече максимална полза за себе си.

• Импулсивност – личността с висока импулсивност обикновено търси силни усещания и демонстрира ниска емпатия и тревожност. За нея е важно да постигне незабавно удовлетворение на потребностите си и по тази причина е склонна да предприема необмислени действия и решения. Такива лидери са много често повърхностни и груби към колегите си и отстрани изглеждат коравосърдечни. Те не се интересуват дали думите и постъпките им ще наранят околните, стига да получат това, което искат.

Няма човек, при който една личностна черта да се среща в абсолютен вид. Всеки от нас е съвкупност от своите индивидуални характеристики. Затова и при подбор за високи позиции е важно да видим индивидуалния профил на кандидатите както по отношение на Големите 5, така и за чертите от Тъмната триада. 

Ако имате нужда от съдействие при оценяване на лидери, свържете се с нас на +359 877 839 949 или hr@prometriks.com.